Дъглас Макгрегър: Ако избухне война между Русия и САЩ, не бива да сме изненадани. Във Вашингтон правят всичко по силите си това да се случи
Автор: Дъглас Макгрегър, Следвайте " Гласове " в
Този път е друго. Не сме готови да водим тотална война с Русия, била тя районна или световна
Преди да реши да се конфронтира с Москва, с екзистенциалната опасност в Украйна, Вашингтон ограничаваше използването на американска военна мощ единствено в спорове, които Съединени американски щати можеха да си разрешат да изгубят. Войни със слаби съперници в развиващия се свят, от Сайгон до Багдад, които не представляваха същинска опасност за американските сили или за американската територия. Този път – с прокси войната с Русия – е друго.
Противно на ранните очаквания и упования на властовия кръг във Вашингтон, Русия нито колабира вътрешно, нито капитулира пред настояванията на груповия Запад за промяна на режима в Москва. Вашингтон подцени единството на обществото в Русия, нейния инертен боен капацитет и относителния ѝ имунитет към западните стопански наказания.
В резултат, прокси войната на Вашингтон се проваля.
Американският секретар по защитата по отношение на обстановката в Украйна, когато на 20 януари в Германия, в базата Рамщайн, сподели на съдружниците: „ Имаме неповторима прозорец за деяние до пролетта “ и призна, че „ това не е доста време “.
Алексей Арестович, неотдавна уволненият консултант на Зеленски и негов всекидневен „ занаятчия на финта “,. Той изрази персоналните си подозрения, че Украйна може да завоюва тази война с Русия, като в този момент слага под въпрос даже оцеляването на Украйна от войната. Украинските загуби – най-малко 150 000 убити, в това число 35 000 изчезнали в бойни дейности и считани за мъртви – съдбовно отслабиха украинските сили, което докара до слаби отбранителни позиции на Украйна, които евентуално ще се срутят под смазващата тежест на атакуващите съветски сили в идващите няколко седмици.
Материалните загуби на украинската страна са също толкоз тежки. Те включват хиляди танкове и бронирани пехотни бойни машини, артилерийски системи, платформи за въздушна отбрана и оръжия от вскякъв диаметър. Тези бройки включват и еквивалента на седем години произвеждане на ракети " Джавелин ". В изискванията на близо 60 000 снаряда от всички типове – ракети, снаряди, дронове и твърди муниции – които съветските артилерийски системи изстрелват дневно, украинските сили едвам смогват да отговорят с към 6 000 снаряда дневно. Нова платформа и колета с амуниции могат и да обогатят вашингтонската клика, само че не могат да трансформират тези условия.
Очаквано, разочарованието на Вашингтон от неуспеха на груповия Запад да спре вълната на украинското проваляне пораства. Всъщност, разочарованието бързо отстъпва пред отчаянието.
Майкъл Рубин, някогашен чиновник на Буш и парещ покровител на перманентните спорове на Америка в Близкия Изток и Афганистан, в публикация, в която твърди, че „ в случай че светът разреши на Русия да остане единна страна и в случай че разреши на путинизма да оцелее след Путин, то тогава на Украйна би трябвало да се разреши да поддържа лично нуклеарно въздържане, без значение дали ще влезе в НАТО, или не. “ Това предложение е искрено безумно, само че то напълно тъкмо отразява безпокойството на вашингтонските кръгове, че провалянето в Украйна е неизбежно.
Членовете на НАТО в никакъв случай не са били мощно обединени зад кръстоносния поход на Вашингтон за съдбовно намаляване на Русия. Правителствата на Унгария и Хърватска просто показват необятната обществена съпротива на европейците против войната с Русия и неналичието на поддръжка за желанието на Вашингтон да отсрочи предвидимото проваляне на Украйна.
Въпреки че съчувства на украинския народ, Берлин не поддържа пълномащабна война с Русия от името на Украйна. Германците са също обезпокоени от пагубното положение на немските въоръжени сили.
Генералът от военно-въздушните сили в оставка (еквивалент на четири звезди) Харалд Куят, някогашен ръководител на военния комитет на НАТО,, за това че е разрешил Германия да бъде въвлечена в спор с Русия, акцентирайки, че няколко генерации немски политически водачи интензивно разоръжаваха Германия и по този метод лишиха Берлин от престиж или надеждност в Европа. Въпреки че са интензивно потискани от немското държавно управление и медии, тези мнения мощно резонират с немския електорат.
Простият факт е, че в напъните си да реализира победа в прокси войната с Русия, Вашингтон пренебрегва историческата действителност. От 13-ти век насам Украйна е район, доминиран от по-големи, по-мощни национални сили, като Литва, Полша, Швеция, Австрия и Русия.
При равносметката след Първата международна война нежизнеспособните полски хрумвания за самостоятелна украинска страна са били предопределени да отслабят болшевишка Русия. Днес Русия не е комунистическа, нито пък Москва желае да унищожи полската страна, както са желали Троцки, Ленин, Сталин и техните почитатели през 1920-те години.
Така че, какво цели Вашингтон с неговата прокси война против Русия?
Въпросът заслужава отговор.
В неделя, 7 декември 1941 година, американският дипломат Аверел Хариман вечеря с премиера Уинстън Чърчил в дома му, когато Военновъздушни сили оповестява новината, че Япония е нападнала военноморската база на Съединени американски щати в Пърл Харбър. Хариман е очевидно шокиран. Той просто повтаря думите „ Японците нахлуха в Пърл Харбър “.
Хариман не е трябвало да бъде сюрпризиран. Администрацията на Рузвелт е направила на процедура всичко по силите си, с цел да принуди Токио да нападне американските сили в Тихия океан, извършвайки серия от враждебни политически решения, чиято кулминационна точка е наложеното от Вашингтон през лятото на 1941 година нефтено ембарго.
През Втората международна война Вашингтон има шанс със съдружниците си и с навременните си дейности. Този път е друго. Вашингтон и съдружниците му поддържат пълномащабна война с Русия, заличаване и разтрошаване на Руската федерация, както и лишаване на милиони животи в Русия и Украйна.
Вашингтон е изпаднал в страсти. Вашингтон не мисли, а също така е намерено неприятелски на емпиризма и истината. Нито ние, нито нашите съдружници сме готови за тотална война с Русия, била тя районна или световна. Искам да кажа, в случай че избухне война сред Русия и Съединените щати, американците не трябва да бъдат сюрпризирани. Администрацията на Байдън и нейните поддръжници и от двете партии във Вашингтон вършат всичко по силите си това да се случи.
Дъглас Макгрегър е полковник от запаса, някогашен консултант по защитата на президента Тръмп, деец от войни с голям брой оценки, създател на пет книги и старши помощник на The American Conservative.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
02 Фев 2023141401 Фев 2023106001 Фев 2023719331 Яну 2023415331 Яну 2023481628 Яну 20232654КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани22 Яну 2023336111 Яну 2023208128 Яну 2023252526 Яну 2023484
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Този път е друго. Не сме готови да водим тотална война с Русия, била тя районна или световна
Преди да реши да се конфронтира с Москва, с екзистенциалната опасност в Украйна, Вашингтон ограничаваше използването на американска военна мощ единствено в спорове, които Съединени американски щати можеха да си разрешат да изгубят. Войни със слаби съперници в развиващия се свят, от Сайгон до Багдад, които не представляваха същинска опасност за американските сили или за американската територия. Този път – с прокси войната с Русия – е друго.
Противно на ранните очаквания и упования на властовия кръг във Вашингтон, Русия нито колабира вътрешно, нито капитулира пред настояванията на груповия Запад за промяна на режима в Москва. Вашингтон подцени единството на обществото в Русия, нейния инертен боен капацитет и относителния ѝ имунитет към западните стопански наказания.
В резултат, прокси войната на Вашингтон се проваля.
Американският секретар по защитата по отношение на обстановката в Украйна, когато на 20 януари в Германия, в базата Рамщайн, сподели на съдружниците: „ Имаме неповторима прозорец за деяние до пролетта “ и призна, че „ това не е доста време “.
Алексей Арестович, неотдавна уволненият консултант на Зеленски и негов всекидневен „ занаятчия на финта “,. Той изрази персоналните си подозрения, че Украйна може да завоюва тази война с Русия, като в този момент слага под въпрос даже оцеляването на Украйна от войната. Украинските загуби – най-малко 150 000 убити, в това число 35 000 изчезнали в бойни дейности и считани за мъртви – съдбовно отслабиха украинските сили, което докара до слаби отбранителни позиции на Украйна, които евентуално ще се срутят под смазващата тежест на атакуващите съветски сили в идващите няколко седмици.
Материалните загуби на украинската страна са също толкоз тежки. Те включват хиляди танкове и бронирани пехотни бойни машини, артилерийски системи, платформи за въздушна отбрана и оръжия от вскякъв диаметър. Тези бройки включват и еквивалента на седем години произвеждане на ракети " Джавелин ". В изискванията на близо 60 000 снаряда от всички типове – ракети, снаряди, дронове и твърди муниции – които съветските артилерийски системи изстрелват дневно, украинските сили едвам смогват да отговорят с към 6 000 снаряда дневно. Нова платформа и колета с амуниции могат и да обогатят вашингтонската клика, само че не могат да трансформират тези условия.
Очаквано, разочарованието на Вашингтон от неуспеха на груповия Запад да спре вълната на украинското проваляне пораства. Всъщност, разочарованието бързо отстъпва пред отчаянието.
Майкъл Рубин, някогашен чиновник на Буш и парещ покровител на перманентните спорове на Америка в Близкия Изток и Афганистан, в публикация, в която твърди, че „ в случай че светът разреши на Русия да остане единна страна и в случай че разреши на путинизма да оцелее след Путин, то тогава на Украйна би трябвало да се разреши да поддържа лично нуклеарно въздържане, без значение дали ще влезе в НАТО, или не. “ Това предложение е искрено безумно, само че то напълно тъкмо отразява безпокойството на вашингтонските кръгове, че провалянето в Украйна е неизбежно.
Членовете на НАТО в никакъв случай не са били мощно обединени зад кръстоносния поход на Вашингтон за съдбовно намаляване на Русия. Правителствата на Унгария и Хърватска просто показват необятната обществена съпротива на европейците против войната с Русия и неналичието на поддръжка за желанието на Вашингтон да отсрочи предвидимото проваляне на Украйна.
Въпреки че съчувства на украинския народ, Берлин не поддържа пълномащабна война с Русия от името на Украйна. Германците са също обезпокоени от пагубното положение на немските въоръжени сили.
Генералът от военно-въздушните сили в оставка (еквивалент на четири звезди) Харалд Куят, някогашен ръководител на военния комитет на НАТО,, за това че е разрешил Германия да бъде въвлечена в спор с Русия, акцентирайки, че няколко генерации немски политически водачи интензивно разоръжаваха Германия и по този метод лишиха Берлин от престиж или надеждност в Европа. Въпреки че са интензивно потискани от немското държавно управление и медии, тези мнения мощно резонират с немския електорат.
Простият факт е, че в напъните си да реализира победа в прокси войната с Русия, Вашингтон пренебрегва историческата действителност. От 13-ти век насам Украйна е район, доминиран от по-големи, по-мощни национални сили, като Литва, Полша, Швеция, Австрия и Русия.
При равносметката след Първата международна война нежизнеспособните полски хрумвания за самостоятелна украинска страна са били предопределени да отслабят болшевишка Русия. Днес Русия не е комунистическа, нито пък Москва желае да унищожи полската страна, както са желали Троцки, Ленин, Сталин и техните почитатели през 1920-те години.
Така че, какво цели Вашингтон с неговата прокси война против Русия?
Въпросът заслужава отговор.
В неделя, 7 декември 1941 година, американският дипломат Аверел Хариман вечеря с премиера Уинстън Чърчил в дома му, когато Военновъздушни сили оповестява новината, че Япония е нападнала военноморската база на Съединени американски щати в Пърл Харбър. Хариман е очевидно шокиран. Той просто повтаря думите „ Японците нахлуха в Пърл Харбър “.
Хариман не е трябвало да бъде сюрпризиран. Администрацията на Рузвелт е направила на процедура всичко по силите си, с цел да принуди Токио да нападне американските сили в Тихия океан, извършвайки серия от враждебни политически решения, чиято кулминационна точка е наложеното от Вашингтон през лятото на 1941 година нефтено ембарго.
През Втората международна война Вашингтон има шанс със съдружниците си и с навременните си дейности. Този път е друго. Вашингтон и съдружниците му поддържат пълномащабна война с Русия, заличаване и разтрошаване на Руската федерация, както и лишаване на милиони животи в Русия и Украйна.
Вашингтон е изпаднал в страсти. Вашингтон не мисли, а също така е намерено неприятелски на емпиризма и истината. Нито ние, нито нашите съдружници сме готови за тотална война с Русия, била тя районна или световна. Искам да кажа, в случай че избухне война сред Русия и Съединените щати, американците не трябва да бъдат сюрпризирани. Администрацията на Байдън и нейните поддръжници и от двете партии във Вашингтон вършат всичко по силите си това да се случи.
Дъглас Макгрегър е полковник от запаса, някогашен консултант по защитата на президента Тръмп, деец от войни с голям брой оценки, създател на пет книги и старши помощник на The American Conservative.
Източник:
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
02 Фев 2023141401 Фев 2023106001 Фев 2023719331 Яну 2023415331 Яну 2023481628 Яну 20232654КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани22 Яну 2023336111 Яну 2023208128 Яну 2023252526 Яну 2023484
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ